Тъмнина, тишина...
В прегръдката на нощта съм.
Чувствам се уютно и мисля.
Мисля за това, което съм сега,
за това, което бих могла да бъда някога,
за това, в което ще се превърна в бъдеще.
И за времето...
Колко неща се случват, а то не се променя.
То е видяло всичко, чуло е всичко, било е величина
твърде много пъти.
Но си остава непроменено - понякога не стига,
понякога идва в повече... Но винаги присъства.
То ще остане дори и след смъртта ми.
Дори след смъртта на всички живи същества, може би.
Дали времето е единственото вечно нещо?