Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 0
Всичко: 421

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаAндантина 4. Кибикът
раздел: Романи
автор: vitoriovitalis

4. Кибикът

Една партия шах се беше проточила, когато Кузи зърна полковник Карис през малките прозорчета, опасващи клубната галерия откъм улицата. О, то станало обяд... Кузи се размърда на стола и се огледа.

Галерията беше опустяла. Пред шахматните дъски, построени край стените и прозорчетата на горния етаж на клуба, бяха останали само той и противникът му. Отдолу не се чуваха ударите на билярдните топки и подскачането на топчето за тенис на маса.
Кузи се предаде за голямо неудоволствие на непознатия младеж с очила и малко щръкнали уши, който остана да изучава позицията.
- Чао, Джеси ! – Слизайки по стълбите, той си взе довиждане с уредника на клуба. – Момчето ще върне фигурите.
Джеси кимна разбиращо с глава. Двамата се имаха - като бивши футболисти. Казват, че Кузи е играл в националния отбор, но Джеси е много по-известен в града. Преди десетина години той беше младата надежда на Белвил - докато не му счупиха зверски крака в едно окръжно дерби. Наложи се ампутация и Джеси пусна котва в градския клуб за тихи игри, повече известен с наименованието Кибикът. Раздава билярдните топки, хилките за тенис и кутиите с шахматни фигури, не особено строго следи за платеното от посетителите време за игра и не спира да пуши.
Кузи позагуби настроението си. Не беше заради партията. Като единствен мъж в къщата (дедо Вано вече беше престарял), той имаше право да закъснява за обяд, но като заврян зет (Кузи беше от столицата), не можеше да прекалява. В такива случаи той се промъкваше през задния двор на къщата, качваше се горе в кухничката на мансардния етаж и стоически изчакваше връщането на жена си, както и доволното й мърморене, докато му сервираше.
Още имаше време. Хората не са се прибрали от полето, помисли си с надежда Кузи, като видя една каруца с тютюн да завива към Джамията, скривайки се в облак от прах. Всъщност полковникът го угнетяваше. Перспективата да станат роднини не го вдъхновяваше особено.
– Един ден ще ми бъдеш благодарен. – беше казал Карис, когато го арестуваше преди години. Той имаше право. По-добре наблъскан в килията на Окръжния затвор за няколко месеца и после осем години принудителен труд в мината, отколкото безследно изчезнал.
Кузи се разкашля. От някогашните дробове на футболния национал не беше останало нищо. Но пенсията му беше два пъти по-голяма от учителската заплата на Нади. Санаториумите и почивните станции в цялата страна широко разтваряха врати пред заслужилия силикозен миньор.
Смяната на режима преобърна живота на Кузи. Любимият най-малък син на виден столичен кръчмар и спекулант с недвижими имоти беше завършил Френския колеж и играеше футбол в елитния АС-23. Дори беше резерва в един мач на националната гарнитура.
Случи и на свястна жена. Високата и красива северянка беше абсолютна домакиня, умът и езикът й сечаха като бръснач и за две години тя му роди син и дъщеря.
Когато започна Голямата война, Кузи реши да отиде на печалба в окупираните територии на Запада. Там го завари обратът. Новият заместник-началник на Окръжната Сигурност го натовари на един трофеен камион с голяма група задържани чиновници от Новите земи и го изпрати назад по етапния ред.
С двете малки деца Нади си събра багажа и се прибра в Белвил - при майка си и баща си. След близо девет години си дойде и Кузи. Когато му разрешиха отново да живее в столицата Фила, той вече се беше пенсионирал като миньор и така си остана в града.
Понякога предприемаше рисковани пътешествия с мотопеда до главния град на Севера – да напомни за съществуването си на многобройните наследници и длъжници на баща си. И винаги, когато имаше избори. Кузи държеше да се знае, че е столичанин. Поне това беше обяснението за пред хората.


Публикувано от alfa_c на 06.07.2009 @ 17:53:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   vitoriovitalis

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
603 четения | оценка 5

показвания 24209
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Aндантина 4. Кибикът" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.