автор: Da

Като птиче, изпуснато
от домашната клетка,
драпам лудо по рамката на живота.
Тя кой знае защо не иска
вместо клонче да ме люлее
и понеже ми писна да сме трима в лодката,
греба сама натам, накъдето
даже вятър не вее.

И не искам да вее.

На бял кон луната
се върна в съня ми, объркан
от измъчена нежност.

Само понякога нощем ще страдам.
Само понякога.

Че не ме е събудил птичи вик,
когато случайно си бил
единствено с мен.