автор: KBoianov

В забързаното ежедневие представата на хората за медитацията е най.често като религиозен транс, причудливо занимание на йоги, чуждо на европееца.


Наистина ли е така? Загадките на мозъка са предмет на изследване от науката векове наред. Могат ли съвременните средства на квантовата физика, биоинформационните и компютърни технологии да хвърлят светлина върху този феномен?
Повече от десетилетие Института за изучаване на мозъка- Бостън, с ръководител Дежан Ракович изучава работата на мозъка в състояние на медитация. Тъй като пси-феномените имат общ механизъм, въведено е по-общото понятие „променено състояние на съзнанието”.
Медитацията не е необичайно състояние. Ние медитираме, когато вършим монотонна работа- готвене, шофиране и пр. Това е физиологично състояние и би следвало да го приемаме така естествено, както и съня.
За разлика от съня, при медитация са активирани определени области от мозъка, работещи на по-бавните делта и тета вълни. Това са дясната слепоочна област-инсулата, хопакампуса и префронталната кора. Трябва да се подчертае, че не целият мозък работи на бавновълновата честота, иначе би следвало да бъде в безсъзнание.виж-3,4,5.
След като това е обичайно състояние, защо е нужно то на организма? Причините за това са много, но най- важните са две.
Първата е, че честотата на делта и тета вълните-4-8 Херца е и честотата на акупунктурните меридиани. Те са магистралите, по които от и към мозъка тече енергия и информация. Намирайки се в синхрон с тях, човешкият мозък може по-ефективно да регулира енергийната си система, пренасочвайки я към заболелите органи и системи.
Втората причина е, че такова състояние на съзнанието е нужно в моменти, когато трябва да се обработи голяма по обем информация за кратко време и да се вземе бързо решение.
Нека си представим един футболист, който трябва да посрещне топката пред вратата. До него достигат данните за скоростта и траекторията на топката, разположението на играчите, тяхната скорост и посока. Тази информация трябва да се обработи за части от секундата и да се вземе правилното решение. Ето защо тогава човешкият разум превключва на по-икономичен и ефективен режим на работа от 4-8 Херца.
Изследователят на неврохормона ДМТ/диметилтриптамин/ Рик Страсман-виж 1. счита, че тогава епифизата в мозъка отделя ДМТ вместо обичайния серотонин. С други думи, „двигателят” е зареден с по-доброто „гориво”, така че скоростта на нервната проводимост е по-бърза и ефективна. Това означава, че скоростта на мисловната дейност нараства.
В подкрепа на тази теза е опитът с 10 доброволци в Института за изследване на мозъка-Бостън. Те реагирали за 5-15 милисекунди на визуални стимули от компютър, докато в обичайно състояние-над 20 милисекунди. По- впечатляваща е разликата с решаване на математически задачи. В променено състояние на съзнанието доброволците решавали задачите за 15 секунди, докато в обичайното си състояние-за 15 минути!
виж[2]
Този феномен се дължи според учените Ракович и Коруга на субективно релативистично разтягане на времето.
Квантово-релативистичния модел на човешкото съзнание, който те използуват хвърля мост между биологичното и психологичното разбиране за човешкото съзнание.виж 6.
Най-важната област в разбирането на този модел е мрежа от неврони, слаб диелектрик, работещ на честотата на делта и тета вълни, намиращ се в дясната слепоочна област- insula cerebri. Тези вълни се регистрират чрез ЕЕГ и са познати на невролозите като «темпорална епилепсия».Но това е физиологично състояние в променено състояние на съзнанието. Проф.Ракович и Гордана Виталино са изучавали и ролята на тази мрежа от неврони в механизмите на запаметяването.
Как започва медитацията? Това е предмет на моята хипотеза.
Най-напред се активира мрежата от неврони, описана по-горе и заработва на бавновълновата честота от 4-8 херца. Възниква въпросът как се стимулира епифизата, за да отдели «по-доброто» гориво за мисловната дейност-ДМТ?
Анатомичен факт е, че в епифизата на мозъка има инертни, видими на рентген частици- т.нар. «мозъчен пясък». Досега не им е приписвана някаква роля.
Според мен тези частици резонират на честотите, излъчвани от креативните центрове в дясното слепоочие. По този начин епифизата се активира и започва да отделя ДМТ, повишени нива на който са регистрирани у доброволци в опитите на Рик Страсман. Увеличава се скоростта на нервната проводимост.
Но «мозъчният пясък» има и още една функция.
Д-р Валори Хънт, автор на 6 книги и 25 проучвания в областта на човешкото съзнание е автор на теорията за скаларната вълна.
Тя се получава като сумарна вълна от електромагнитни вълни под различен ъгъл, които се срещат. Медитация се получава тогава, когато се образува скаларна вълна,насочена вертикално.
Според мен точно тук идва ролята на «мозъчния пясък». Той резонира, всяка негова частичка затрептява на честота 4-8 Херца и на свой ред излъчва електромагнитна вълна. В резултат тези вълни се събират и създават скаларната вълна.
Какво е значението на тази хипотеза? Освен, че прокарва мост между работата на няколко групи учени, тя обяснява механизма на медитацията като физиологично явление. Според Рик Страсман, Дежан Ракович и Валори Хънт тази хипотеза е напълно възможна. За да бъде доказана, трябва да се измери дали «мозъчният пясък» резонира на честотата на делта и тета вълните.
Медитацията е акт на човешкото съзнание, който има голяма духовна стойност. Самият творчески процес – на учения, поета, музиканта е в това променено състояние на съзнанието. Този уникален акт на човека да се докосне до хармонията и съзиданието е Божествен!

(2) Исус каза: “ Нека този, който търси, да не спира, докато намери; и като намери, ще се развълнува от намереното; бидейки развълнуван, ще се очарова и ще царува над вселената./целостта/- Евангелие на Тома.

Литература:
1.”ДМТ- молекулата на духа”- Рик Страсман, НСА-Медиа,2007
2. Vale G. (1995), Neurolinguistic Programming: An Integrative Model For States Of Consciousness in D. Racovic & Dj. Koruga Ed. Consciousness Scientific Challenge of the 21st Century, European Centre for Peace and Development, United Nations, 1995.
3. E. Basar, EEG Brain Dynamics (Elsevier, Amsterdam, 1980), Ch.2.
4. D. Foulkes, Theories of dream formation and recent studies of sleep consciousness, Psychol. Bulletin 62 (1964), pp. 236-247
5. In C. Tart, ed., Altered States of Consciousness (Academic, New York, 1972.
6. D. Rakovic, D. Koruga, Z. Martinovic, and G. Stanojevic, On biophysical structure of brain-like biocomputers, in P.I. Lazarev, ed., Molecular Electronics: Materials and Methods (Kluwer, Dordrecht, The Netherlands, 1991).