Луна е животът-
по светло присъства невидимо
зад надвиснала синя мъгла
от подпухнали облаци.
А нощем прегръща ме
нежно и ме гали
докато заспя във ръцете й...
Докато и най-гръмогласните мисли
топят се във тиха мелодия,
която превръща им смисъла
в танцуващи ноти без думи.
Във сън.
Тогава забравям
за вчера и лятото...
за сляпото слънце
и бавните дни.
Луна е животът.
Във който се случвам единство
Свободна от острата мисъл,
че утре по светло
отново ще бъда сама.