автор: GINKO_PRIM

Многу мий ут заранта имоцията.
Снощи го докарах на примоция.
Бай Страхил от страх си сви солука,
па на меня, `ич пък ни ми пука.

Викам му: „ Съ сопри с тъз ти бира!”
Тъй, да земи, да мъ скунсумира.
„Ифтиния” - викам му. Той слуша
мъ забрули га`че дива круша.

ОкършИ ми сите млади гранки
Щот е горски, я па яз - фиданка.
Клати мъ, надолу мъ привива
и реве:” Въъъ, мойта самодива!”

Чи съм дива, дива съм за двеста.
Дету викат – оправнъ нивеста.
На Страхиля му омекна пушката.
Пробвахме туй - сексъ по `айдушката.

Яз съ вейнах на върхъ на дръшка му.
Вейнах са кът млад байряк отгоря.
Бай Страхил рева, са дра и пъшка,
и пищя: „Бре, тъз шИ мъ умОри!”

Пробвъхми и туй, и Кама Сутра.
Врътнах му и Брама, туй и Путра
Той риве: „Убра мъ , дивидента.
Пущам кредита ти на мумента.

Можи дажи да ми гу ни връщаш,
ма и ти нидей да съ пувръщаш.
Щот слид тоз сианс ши съ умира.
Туй чифтету, нещу курузира.`”

Та, тъз вечер вечи съм айлячка.
С друг `айдутин май май ми се бачка.
Път му йе присякла черна мачка.
Кака Гина и негу ш`пунамачка.