автор: vasillazarov

ЗА ДОН КИХОТ, ДОСТОЕВСКИЯ ИДИОТ, ПИЛЕТО НА УИЛЯМ УОРТЪН, СЕЛИНДЖЪРСКИЯ ХОФМАН И ПР.

Обречен на хорска слепота,
сред чукари, цвете самотно,
жертва на пренебрегнатата добрина,
чудно, но неразбрано и сиротно.
Взор в надежда, без да я съзре,
блян на инакомислието задушено,
първенци и злато иска той на колене,
на добротата да се поклонят смирено.

Сред мъглявост от думи гледа с тъга
как се даряват лаврови венци
от хората със скършени крила
на водещите ги слепци.

В епохи на безпътица и безцветни светове,
на щедрата му обич отвръщат с неприязън,
нагърбил всички чужди грехове,
търсещия дух с комичност е белязан.

Вкусил на живота зеления плод,
копнеж по щастие идилично,
странник в очите на човешкия род,
огледалото е отразило нещо различно.