автор: ablena

Във всички негови платна е тя -
един модел, походка, силует.
Покрит със пласт бе нейният портрет,
но видима за нас бе прелестта.
Рубини-устни, тя е свежестта -
от перли в летен дъжд събран букет.
С лице на ангел, щрихи от куплет,
напомнящ все за тая красота.
Живее той от всеки поглед нейн -
събрал луна и утринни лъчи;
не се бои, от порив окрилен,
не се мори да чака тя мечти.
Обича я, макар и заслепен,
обичат я две влюбени очи.


In an artist`s studio

One face looks out from all his canvasses,
One selfsame figure sits or walks or leans;
We found her hidden just behind those screens,
That mirror gave back all her loveliness.
A queen in opal or in ruby dress,
A nameless girl in freshest summer greens,
A saint, an angel; - every canvass means
The same one meaning, neither more, nor less.
He feeds upon her face by day and night,
And she with true kind eyes looks back on him
Fair as the moon and joyful as the light:
Not wan with waiting, not with sorrow dim;
Not as she is, but was when hope shown bright,
Not as she is, but as she fills his dream.


Christina Rossetti (1830-1894)