автор: Usmiv4ica

В един изперкал и слънчасал ден
край градския ни тинест водоем
със въдица в ръка се наредих
и скоро с златна рибка се сдобих.

Да съм край морски бряг си пожелах,
по пясък боса още измечтах,
поисках и прекрасен морски тен…
Целувка, сбогом, миличка, от мен!

На улица край кей се озовах,
на дрипаво дете слова редях,
Сърбеше кожа мургава, немита.
А на краката боси бях сърдита.

И как сега на внучето да кажа,
че гладни ще нощуваме на плажа?!
Къде си ми, рибке? Тук се върни!
Антижелания три изпълни!