автор: anelim

Обичам те
тихо и нежно,
като полъх на пролетен вятър

ласкаво милващ листата;
като песен на птица
огласила небето
и оживила безкрая…
Обичам те
и прозаично:
милувка по бялата риза
с гореща ютия,
вълшебство приготвено с обич
и поднесено в чиния…
Обичам те
и когато
на недоволството горчивото вино
ме караш да пия,
за слабостите твои нехая-
до мен бъди
и нищо повече
не искам да зная…