автор: diva_voda

Не помръквай, слънчев лъч,
не съм готова още да забравя
тръпката да бъда с мъж,
който ме и проси, и раздава!

Не си отивай още, слънчев лъч!
Не съм готова да изгубя
усещането да съм с мъж,
който ме възражда и погубва ...

Не ме напускай още, слънчев лъч!
Денят ми ще забрави да е хубав ...
Дъждът ми ще забрави да е дъжд
и няма де смешен, мил и влюбен ...

Не можеш да идеш, слънчев лъч!
Нали си безнадеждно луд по мене!
Дъгата ми подшушна, че веднъж
си и признал - без мен ти е студено...

Когато си отидеш, слънчев лъч,
потърсил свое щастие във другата,
бъди благословен - да бъде тя
по теб дори от мен по - луда!