автор: anelim

Прекалено много порастнах –
не оцених вчера дъжда...

Обещавам, че боса по плажа,
щастлива до теб ще вървя.
Ще прегърна немирника вятър,
разбунил нашите коси,
и с обич ще гледам небето,
когато ми сваляш звезди.
Обещавам, че всяка красива
зора огряла деня,
с теб ще прегръщам и дива
ще блести любовта...