Щастието е въздух,
напоен с антисептични затворени кутийки – заряди, галещи влечението ми към клоунада.
Писъците на черния цвят са зад границата на лилавите мигли, страхливо изливащи отрова към всяка усмихната мелодия.
Краткостта е присъща на малките квадрати,танцуващо свличащи се в бездната на всекидневния кратер. До тях секундите куцат в такт, плавно се спускат и пукат сапунено.
За протегнатите ми шепи мимолетността е измерима с пукот. И щастието се изсипва, изтрива искрящия поглед
и засивява. Тежи страха, преборил иронично светлината.
Нищо, че съм облечена в най-веселия ми циркаджийски костюм! Това не пречи сеизмолозите, размахвайки пръст, да ми напомнят как са предизвестили трусовете след сапунените протуберанси на щастието.
Фанфарите замряха, и среброто ми идва в повече!