"...личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах като вятър,
дошъл да поиграе с мен за кратко."
Павлина ЙОСЕВА
Не съм готов
да те изпратя днес живот!
Не съм готов и не защото,
пред жалката ти смърт
треперя в страх.
И не защото,
съм вкопчен
в яркия ти смях или
горя във грохот
в жадна страст.
И не защото
да застана
пред Когото няма как
не ме е страх.
/ от последното
опазил Господ /
Не съм готов
ей тъй защото,
в дома ми има кой
да ме нарича "мой живот"
И звънят за мен
гласчета "Тати!".
Наречи ме глупав,
наречи ме идиот,
но аз не съм готов
да те изпратя
докато е лято.
Ще си ида утре
ще е залез,
след жътвата
след падналия дъжд,
по гроздобер по
тъмно и когато
Синът ми
се превърне в мъж.
А дъщеря ми, като ято
ще има смелостта
да ходи в ръж.
и да раздава
на света богато.