автор: scenaristbg

Много хора заклеймяват идентичност
чрез всякакво налично нам изкуство.
Затова вече няма във наличност
достатъчно красиво словоблудство,
та то иска педантичност!

Нима ще може речен извор без река
да се нарече дори бълбукащ гьол?
Какво ще е героят без врага -
един вратар допуснал гол
и в своята, и в чуждата врата.

Нека вдигнем помен за онези,
които ни се противопоставят.
Нека се самоположим във ковчези,
които лесно да се самоизоставят,
за да изчезнем ние, с нас - онези.

Задъхан съм от стичащи се други
хора, заизтичали в душата ми.
Те сякаш са на времето съпруги
и вместо мен те движат по ръката ми
думите отвикнали от ред.

Ще се опитам да запомня огледало,
във което да не съм се и поглеждал даже.
То ще бъде като плащеница-одеало,
когато всичко почне да се маже
по моето тъй чуждо тяло.