Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 416
ХуЛитери: 0
Всичко: 416

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАндантина 3. Етажът
раздел: Романи
автор: vitoriovitalis

3. Етажът


В салона е прохладно и полутъмно. Поне така изглежда на Вито, който идва от горещата слънчева улица, докато очите му постепенно свикват.
Единствената светлина грее ярко от задната врата. През нея може да се отиде горе на мансардния етаж или долу в задния двор на къщата - покрай сутерена, обитаван от квартиранти. Лятно време тази врата е постоянно отворена, подпряна с объл речен камък. През зимата с този камък в мазето затискат капака на кацата с кисело зеле.
Зад вратата в красива гледка се сливат върховете на зелените дръвчета, засадени в градинката около къщата, с разкошните цветя на леля Нади, поставени на стълбищната площадка в саксии, стари газени тенекии, по-големички консервни кутии или стъклени буркани. Приятен дъх на лимони и смокини нахлува от тази врата в цялата къща всеки път, когато въздухът се раздвижи и листата на дърветата в задното дворче зашумят.
В салона има само три стола, подредени около малка четвъртита масичка. Тя е опряна до бледорезедавата стена и е постлана с добре изгладена покривка - ръчна бродерия. Скромната мебелировка е боядисана в бяло. Вратите на стаите са изтипосани с лъскав фладер в галещ окото светлокафяв цвят.
Такива масички и столове се намират на различни места из къщата. Някога дедо Вано се опитвал да издържа семейството, въртейки кафене. Но бизнесът не потръгнал и на масичките и столовете намерили друга работа в къщата. Както и на няколкото чудновати бакърени приспособления за мелене и обработване на кафе, старателно пазени по долапите и килерите.
През зимата в салона прибират лимоните от двора. Това са големи, четирийсетгодишни дръвчета, засадени в специални бурета. Миризмата им и сякаш – цветът на плодовете им, са проникнали дълбоко в широките чамови дъски, от които са измайсторени дюшемето и стълбището за горния етаж на къщата. Затова и въздухът в салона винаги е особено свеж. Сега лимоните са изнесени долу – в задното дворче, срещу входа към сутерена.
На стената между вратите към кухнята и стаята на леля Божа висят портретчетата на Героя и Поета. Със своята категорична неоспоримост те внасят достолепие и благородство в целия дом, извисявайки се над политическото злободневие и суетата на града.
След освобождението от метрополията, на Острова започнали междуособни войни. Тръгнали колони от бежанци в разминаващи се посоки. Сред тях била и многолюдната фамилия, от която произхожда Вито. Част от нея се установила временно (така си мислели тогава) в Белвил. Докато отминат смутните времена.
Но големите политици от Великите Сили разделили островното население на три държавици – Север, Запад и Юг. Така смятали да го владеят по-добре. Малкото градче Белвил и фамилията Вано останали на територията на Севера - там, където се събирали новите граници на трите бивши колонии. Това е горе-долу в географския център на Острова. Мечтите на Героя и Поета – всички северяни да живеят в една родина, не се сбъднали. Поне досега.
Вито чува как започват да скърцат дървените стъпала, по които се слиза от мансардата към етажа. Леля Нади е чакала досега Кузи за обяд. Щом закъснява - тя ще се храни долу. Ако дойде навреме и той – да заповяда.
Слабият й силует се появява в рамката на задната врата.
- Хайде, бе. Къде се губиш ?
- Мотах се по площада. – опитва се да хитрува Вито.
- Не видя ли вуйчо ти някъде там ?
- Къде да го видя ?
- Знам ли. – Леля му отваря вратата на кухнята и Вито влиза
след нея.


Публикувано от aurora на 29.06.2009 @ 15:33:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   vitoriovitalis

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
640 четения | оценка 4.5

показвания 17646
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Андантина 3. Етажът" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.