автор: roza1

Прииждат на талази,
кървавите грешни мисли,
с които водя още битки.
Не ги усещам в мозъка,
движат се в кръвта.
Призраци подивели,
невиждани, неовладени,
обсебват вените и дишат
с ветровете на кръвта.
Дали е грешно да се моля
на Бог от тях да ме спаси!?
Дали ще срещнат милост,
ако ги забода в твоите очи!?
Кървавите мисли носят грях,
живеят в мен, а ме е страх.
Трябва да отрежа вените
и да изтекат като поток
по белия неопетнен живот
на негрешната любов.

17.08.2004