Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: nikolaylalev96
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13954

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 1
Всичко: 433

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБурята
раздел: Еротика
автор: silence

Тя идва. Виждаш я как пълзи между склоновете и ги поглъща бавно и неумолимо. Там, където са били полянките, се е настанила бяла мъгла. Там, където са се зеленеели дърветата, има само тъмни петна.
Знаеш какво ще ти се случи, ако не се прибереш.
Студения полъх вече пълзи по кожата ти и я кара да настръхва. Подготвя я за бурята - за своята майка. Иска ти се да се прибереш на топло, да се затичаш към прозорците и да ги затвориш бързо, да огледаш терасите за пране, да се подготвиш за.....БУРЯТА. Но нещо те е заковало. Искаш да посрещнеш стихията с отворени обятия, да я прегърнеш, да й се отдадеш, въпреки, че знаеш колко е всепомитаща и изсмукваща.
След това идва затишитето. Страшното затишие - когато ушите ти пукат от тишината и косата ти се изправя в очакване. Тревожното затишие - баща на бурята - онова състояние, в което няма и полъх, всичко е застинало в привидно успокояващо блаженство и не ти се иска да мръднеш дори с мигли за да не развалиш витаещата магия.
Ето идва ураганния вятър - последното предупреждение на бурята - той те грабва, вдига всичко - пола, блуза и се мушва непримиримо навсякъде.

Плисва дъжда - първо се стича по косата ти, по веждите и миглите. Инстиктивно показваш върха на езичето за да посрещнеш капките, но те се умножават, потичат и мокрят лицето ти.
После водата започва да проправя път между кичурите, попива трескавостта на мозъка ти и охлажда мислите ти.
Усещаш на места как ризата примокря и ти става хладно, кожата настръхва още повече.
Промокря сутиена и зърната ти настръхват, впиват се в мокрия плат и започваш да мечтаеш за една топла прегръдка, две силни ръце, които неумело те освобождават от стягащото парче и освобождават дишането ти.
По гърба ти протича първата вадичка, побиват те тръпки, но ти стоиш - не мърдаш, отдаваш се, очакваш мушването на първите капки под бикините. Колкото и да пазиш скритото местенце, знаеш, че няма да остане недокоснато. Знаеш, че дори и закътаната там топлина ще бъде безмилостно изсмукана. И я даваш. С малко колебание. С първоначално стисване на бедра. Но все пак доброволно.
А когато вече си изцяло мокра ти е все едно - разперваш ръце за да поемеш повече капки, вдигаш лице, за да пиеш от дъжда и се чувстваш лека и освободна ... и дори не чуваш възмутените възгласи на сврялата се под стряхата възрастна двойка "това момиче не е добре"....

Гледаш идващата буря, припомняш си всичко това, но не се прибираш - очакваш голямата "експлозия", преживяваш процеса "намокряне" преди да е настъпил и .... знаеш, че можеш да го преживяваш в мислите си "на сухо".
Преживейте го с мен.


Публикувано от BlackCat на 17.08.2004 @ 13:29:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   silence

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

22.01.2022 год. / 08:30:24 часа

добави твой текст
"Бурята" | Вход | 4 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бурята
от Vedrusa на 17.08.2004 @ 14:40:33
(Профил | Изпрати бележка)
istinsko e ...kato useshtane!


Re: Бурята
от entusiast (entusiast@mail.bg) на 22.08.2004 @ 21:39:21
(Профил | Изпрати бележка) http://bglog.net/blog/entusiast
УАУ! Страхотно описание! Вьзхитен съм! Чак поисках да съм мьжки дъжд:)


Re: Бурята
от Anton_Fotev на 07.11.2005 @ 21:39:38
(Профил | Изпрати бележка)
Има защо да те прочете човек. Страст, сила на въобръжението, естествена поетичност на изказа.

Много си добра! Евала.


Re: Бурята
от mariq-desislava на 01.02.2012 @ 11:17:24
(Профил | Изпрати бележка)
това е огромна метафора:)