автор: sheherezada

Огънят в кръвта ми. Само той остана да ме топли.
Всички други средства, думи и жестове са напълно излишни,
както и погледите на влюбен, след които се уморявам да смърт.
И спирам да дишам, мисля, пресмятам...
Не ме пожелавай. Трудна съм за разбиране.
С мен е като да си във ада.
Парливо, пиперливо, но все пак интересно,
да видиш какво има отвъд... отвъд очите ми
в които сам се заключи непредпазливо и зачака...
Днес няма да се изваля за теб. Няма.
Ще бъда кротка, смирена и тиха, тиха, тиха...
Само дишането ми ще пулсира по кожата ти.

А ти ще стоиш, облегнат удобно на дивана
и ще се чудиш, защо по дяволите обичаш такава
като мен.