автор: Gargabela

"Газззз, колкото може..."
Но ти не си ангел.
Нямаш крила,
а Смъртта
зад другия завой
те чака.
Бавно отпива
коктейл
"Надгробна трева".
Знае, че няма
да се забавиш.
Драка
ще скъса живота ти
на парцали.
Ей така.
И ще долетят гарвани
последна меса да изграчат.
Дяволът ще вдигне
наздравица за греха,
за онази лудост,
от която майките плачат,

изгубили рожбите,
обяздвали дръзко страха.
Нищо наше
не е твърдогранитно.
Мека е плътта ни,
а как примамва скоростта!
С 300 в час направо
към Рая си литнал.

Полет-илюзия.
Всъщност черен път
е това.
И свършва в тунела,
дето свети накрая
портал към отвъдното.
Пада нова звезда.
По-голяма болка от това не зная

да надживееш детето си.
Да се примириш със Съдба.
Не разплаквайте майките си.
(Той - Животът е чудо.)
Те не искат след вас
да живеят в самота.
И Дедал е летял,
но с разум, без лудост.