автор: dedenze

        Излязох към 14 часа , в услуга на градския транспорт,зачаках на спирката.Няколко сегмента на електронното табло бяха изгоряли ,но се разбираше ,че остават 6 минути.Магнитната ми карта,ще я пробвам за първи път.
Модерни неща ,сред почупените тротоарни плочки,мръсни автобуси и кални локвички след дъжд.
        Една жена,соанирана в лилава гама,ходеше бавно напред-назад,вдигайки високо дясната си ръка.Приближи се до мен,създаваше илюзията ,че прави някакви упражнения.Изместих се на два пъти ,но явно и харесваше да се върти край мен,неестествено движейки ръката си.Цвета на косата и отвратително не се връзваше с лилавото.
        Друга по –възрастна и кротка,се беше подпряла на метална колона и кимаше утвърдително.След малко стана ясно, че не кима,беше паркинсон.От вехтата и чанта,стърчаха куки и някаква плетка.Дано равномерният такт на главата и помага в плетенето.
        Докъто гледам житейският театър,нещо ме сграбчи и почти свали на земята.
Висок и слаб мъж,лежеше безпомощно и събираше аксесоари-чанта, очила, мобилен. Явно се беше препънал в разбитите плочки,опитвайки се да се хване за мен.Надигна се ,слава богу счупено нямаше.Опитваше се да се извини, успокоявах го, че няма нищо.В ръцете му стърчеше парче от ризата ми.
Прибрах се,намъкнах друга риза и отново на спирката.
        Екстериора се беше сменил.Две жени на преклонна възраст.Едната с явен аграрен произход ,ниска, почти кръгла.Торба към 10 кг. с картофи,чушки ,домати и диня.Гледаше почти свирепо и критично,пъшкаше с особен звук.Другата слаба и сбръчкана като костенурка,контактно и приветливо засмяна.Беше облечена с ярко червено костюмче,розови сандалки и бели чорапки с нарисувани меченца.
Приличаше на геройня от филмите на Дисни.
        Автобуса,горещо добре ,че обонянието отслабва с възрастта,седя.Насреща две 14-15 годишни госпожици се връщат от училище.Нашарени, обезателно на латиница,но не особено „графитно-” торбички ,слушалки и мобилни с клипчета. Почти голи с прашки ,силен грим, тату и пиарсинг на пъпчетата.Кавалера им остриган 000 ревеше с дрезглав глас „това е яко ,бе брато”и кокетно демонстрираше своите обеци със стъклени камъчета.
        Пристигнах,купих си за 40 лв. само три платна,бои- от другата пенсия.Цените за година се утроиха, добре ,че повечето неща си правя сам.Скъпо занимание.Сега обратно,безплатният театър продължава.Този път главният герой в автобуса е акордионист.Свири човекът с пълна сила кръшно хоро.След това минава с шапката.Една жена се осмели да каже „ще ти дам пари,само спри свирнята за малко, уморена съм от работа”.Свирачът се направи на обиден и слезе,тишината се разнесе като мехлем.
        Лято е, утре пак ще изляза навън! Не са нужни билети за театър,кино,цирк и градски транспорт имам си карта.