автор: Razumna

Когато бъда стара и безчувствена,
а думите ще будят в мен досада,
тогава може би, единствено тогава,
ще ме поблазни суетата
да видя словото си напечатано.

Любовни стихове (разбирай: всички стихове)
не пиша, поглед хвърляйки през рамо
(случайно уж) към вероятните читатели.

Любовните ми стихове се раждат
от тъмния водовъртеж на погледите,
от лудите синкопи на сърцето,
опитващо се трескаво да влезе
в синхрон със мъжкото сърце.

Мъжете, хвърляли ме в този огън,
мъже са още, не албумни спомени,
разлиствани с трепереща ръка.

Когато чувствата се уталожат
(О, Господи, дано не бъде скоро!),
когато почна да забравям имената,
да смесвам преживяно и прочетено
и само да си мисля, че съм жива,

когато огънят на думите угасне
и вместо жар останат само рими -
тогава може да ги прочетете.