автор: nikolai4o

Отиде си, не ми е никой.
Ей тъй, по коридорите
Или му кимах – здраси.
Харесвах го – прекрасен,
кимваше ми често – как си?
Един колега. Толкоз.
Познат, Не ми е никой …
А днес ми е едно,
Ужасно.
Пресъхна ми и ми се кашли.
Ще го погребваме на дата,
Някоя си там. Къде не зная.
Отиде си, ще помълчая. Миг.
И ден до пладне ...
Къде си брате?
Във безкрая? Аз мъничко
ще поридая, за тебе.
Тая вечер ще съм
Тъжен.

За Павел Златарев
Поклон !