автор: tiamat

Рисувам дома си-
едно небе по-нагоре,
зад завоя,
където очите не достигат-
Обличам сънищата, които оживяват
преди да се роди Слънцето,
и да ги превърне в палитра
и неутолим копнеж за рисуване.
Кратък е животът на формите,
защото вятърът обича
да гали с пръсти платната ми.
И незъхналите цветове
поемат по пътя му,
скривайки се зад завоя-
едно небе по-нагоре,
където бялото не достига,
защото тънка е границата
от идеята за съвършенство
до безидейната бяла пустота.
А цветовете са греховно якри
в обятията на Слънцето.