автор: yossifova

Не съм вълшебница.
И даже – и поет не съм.
Момичето съм, на което
рими се присънват.
Дори, когато сили нямам
да заплача – усмихвам се,
и повече от лъчезарна съм.
Не съм вълшебница.
И даже съм обикновена –
жената на която може
товар от тонове да се облегне.
Дори, когато нямам сили да го нося –
не го оставям насред пътя.
Не съм вълшебница.
Вълшебна сила нося във душата си.
Ако посегнат да ми я отнемат –
веднага я превръщам в стихове.