Понякага с тръшнати вълни,
Понякага само с русалки,
Аз не пледирам войни,
Посланията ми за жалки.
Малки
Откровения със самотата,
в калки бдения под тъмнината...
Гневни съмнения над простотата.
И желая обаятността да обладая.
С моята еректност на перфектност.
Не се диша без фетиша.
Може да се определи кат чувство,
Като изкуство.
Но това обаче
Е тем паче
Красотата на сътворението.
Аз съм на мнението,
че красотата на съмнението,
подмолността,
всяка битка,
пълноломие,
всяка агитка...
е именно поради безименното
безпреклонно съизмерно,
имагинерно,
полуверно,
лицемерно
блудство с краката на жената..
Пръстите на Ангелите
Са непристойностно-покойностните манталитети.
ОБИЧАМ!
От къде сте взети..................
Полу-неангажиментно отсъствие,
Без да има присъствие на ръката,
На душата.
Важни са единствено краката.
Ангелските пръсти заминали...
С толкова чевръстия отминали...
Без корист и без нега,
Без повест, но в миг в снега...
Ще споря-кое е по- красиво-
Орхидечността ,
Или краката в сиво,
в диво,
на живо....