автор: MrMojo

...Запалвам си цигара. Бавно и продължително вдишвам дима. Голям кеф, братче ...

Пак се събуждам облян в пот. Писна ми - откакто отказвам цигарите, сигурно за 120 път сънувам, че пуша. Ще взема накрая наистина пак да пропуша да ми е спокойно. Само дето после като се замисля, че 9 месеца не съм пушил, ще ми иде да се метна отнекъде от яд.
Шибана история, братче - като бях малък, мислех, че никога няма да пропуша. После пораснах малко и пропуших. Ама яко. И мислех, че никога няма да ги спра. И после в един момент ми прищрака и от 9 месеца не пуша. За сметка на това сънувам. През ден. Писна ми вече. И аз не знам какво искам и кое е правилно.
И то да бяха само цигарите. За всичко е така, мама му стара. Един ден мислиш едно, на следващия съвсем друго, на третия си тотално изтрещял и нямаш идея за какво става въпрос. Само си задаваш малоумни въпроси и сам си отговаряш. И после решаваш друго и спориш сам със себе си. Тамън си се убедил, че си прав, и ти изскочи нещо в главата и пак отначало. И така за всичко. Всеки ден. До безкрай.
Като гледам какви ги надрънках, май верно ше взема пак да пропуша, че не отиват на добре нещата. Или пък да не да изчакам до утре, a?