автор: jelyaznovski

Много пъти съм викал Нина:
- Ела да чуеш как ратайкинята на Боскови говори с кравите.
Слушаме, това са едни откровени разговори, понякога съвсем тъжни.
Когато кравата Мима се разболя и падна на яслата, ратайкинята беше сама. Разтича се из селото, мъжете се мръщеха и отягаха – не искат да помагат на Боско. Тръгнаха заради добичето, не заради стопанина. Ама какво да направят – не са лекари.
Като се върна Боско, даже не слезе от автомобила, направо замина да търси циганите. Мима беше от първите му крави, дамазлък на жена му от времето, когато разтурваха стопанството. Елитно животно, но остаря. И ето сега– под ножа.
Дойдоха циганите, качиха кравата в камиона.
Боско псува зà ниската цена.
Ратайкинята плаче зà Мима.
Че като се настърви оня Боско.
- Да мълчиш, че ще те накарам да плащаш кравата. Ти я умори…
Още повече писна ратайкинята.
Тъжна работа.
В пет сутринта на другия ден ратайкинята стегна бохчичките и си тръгна.
Остана Боско да псува на двора. Беше време зà доене.