Посветено
...плача, сгушена в теб,
ужасена от Студеното - страшно - самотно...
плача дъъъълго .. -
отчаяно - безутешно! ..- плача
и плача ....
и плача ....
додето най-драматично изплаквам очите си
и те заприличват на понички
... ... ...
а ти ми се смееш!
и реввам отново от тази усмивка -
припомня ми нещо и топло, и хубаво,
тъй че плача през смях,додето
лицето ми цялото става на поничка ...
... все така се усмихваш ,
аз - без грим и подута ...
изтриваш сълзите ми,
подсмърчам,
избърсвам носа си
и после си влизаме вкъщи ..
... ... ...
...е, може и
просто да се събудя :(