автор: scenaristbg

Слязох на гарата и забравих за теб.
Ти оставаш забравена някъде там
между спомен за обед с десерт сладолед
и нашите обръщения - мосю и мадам.

Нашата обич остава в колелата на влака.
Тя остава в песента на безкрая,
но все пак се чудя, защо се разплаках
и защо на влак ми заприлича трамваят?

Сигурно е някаква поетична шега.
Те всичките са някакви такива -
голямата любов е някаква тъга,
а влаковете никога не си отиват.