И премина през облаци прашни
дъгата като птица ранена,
а под нея -
две диви зверчета,
уплашени:
сърцата ни - в огън неземен...
И се счупи дъждът сред гранита
на плочките
и преди да опитаме
от целувките мокри,
ти побягна,
развяла косите си сребърни...
А нощта там зад ъгъла
коня си черен
оседлаваше, слагаше звездна юзда.
Евредика, ще вляза за тебе сред пъкъла...
Но потъна в мъглата
Евредика,
моята Евичка,
в косите забола звезда.