автор: dedenze

     Сигурно се връзва и с критическата възраст,но не това е важно.През живота си ,всеки си изгражда един образ на поведение.Създава си илюзията ,че е най-добър и праведен,достоен за подражание.За съжаление, самовлюбването е смешно и опасно, ако е безкритично.
     Обикновено е така,защото инстинкта за самосъхранение се опитва да оправдае,всяко наше действие.При лудите това е ярко изразено. Момента в който осъзнаят ненормалността на поведението си ,бележи тяхното излекуване.Затова и психоанализата работи с възпроизвеждане на критични моменти, довели до това състояние.Високата самооценка ражда и конфликта между поколенията.
     Има и друга крайност,когато се оценяваш свръхкритично и живееш с чувство за постоянна вина.Това състояние е по-опасно, такива хора завършват жизненият път с диабет,инфаркт,инсулт.Това прилича на душевен садо-мазохизъм.Околните го разпознават и започват да го експлоатират.Особено собствените деца,не научени на труд и усилия,търсещи лекия и сладък живот,незнаещи ,че развлекателните неща са по- малко от 3-4 % от времето на живота.
     Няма рецепта,има интелект и достойнство.Славянските народи жертвуваме, за деца и внуци всичко,а не е правилно.Прекалената опека ги прави нежизнеспособни и мекотели.Мисля,че е достатъчно да ги обичаме и да не им пречим.Без насилие,но и без маймунски ласки.Даже малко насилие е полезно, ако някой не разбира ,че си човек и имаш нужда от уважение,оценка,спокойствие и обич.Да възпиташ децата си е най-сложното и отговорно нещо.Не вярвай,че улицата или училището, ще свърши твоята работа.По- добре не създавай деца, ако не можеш да отделиш нужното време и средства.Не разчитай,че те ,ще те гледат ,когато остарееш.В природата такива примери няма.
     До 30 години формираме характера и навиците си,след това почти нищо не може да променим.Мозъчните клетки не се възстановяват,те умират ежегодно след тази възраст.Ако не сме се научили да обичаме,прощаваме и зачитаме суверенитета на другите,вече е късно.Даже да се откажем от всичките си вредни навици няма да станем по- добри и други хора. Ако сме достатъчно критични, в обичта към себе си,по- малко ще висим и пред лекарските кабинети.По- добре оная с косата да дойде навреме, преди деменцията, алцхаймера и подлогата.
     Дано оставим нещо свястно след себе си.Това ще кажат другите след нас.