Седят във парка групичка младежи -
в ръцете стиснали игли,
неопитни,сърдити таралежи,
изчезващи в тъмата сенки без мечти.
Безумно търсят Празнотата
и своят хероинов Рай,
ала не знаят - за душата
това е най-злокобен край.
Убива всичко наркотикът -
отнема Рая,дава Ад,
но кой ли там ги е натикал -
в кошмарен сън от студ и глад?
* * *
Седят във парка мъртвите младежи,
в ръцете си все още стискайки игли -
мухи,оплетени в коварни мрежи,
в които паяк храни се с души...