Прегръщам погледа на черно-бяла снимка
от свят, където няма да те има.
Сега съм с теб, но вече ясно виждам
деня, във който с болка си отиваш.
А този ден ще дойде твърде скоро
и изгрева ше срещам пак сама.
Виновна съм. И сам си ти виновен.
И двамата живеем със вина.
Прегръщам поглед в черно-бяла снимка
от цветен свят, където беше ти.
Сега съм с теб, но вече ясно виждам
как залезът болезнено блести...