автор: ossichka

мълча
и е тихо
екранът жужи
прелитат прашинки
мисълта ми кръжи
отлита далече
свободна се рее
откривам, че вече
по-добре съм без нея
но... тя най-нахално
и нагло се връща...
по тила ме щипва,
пикира в косите
стомаха ми обръща
с крясъци сърдити
нали със мен едно е...
как да я прогоня?
крилете ли да режа?
как да я пленя?
мълча...
и тихо, примирено роня
трошици от деня...