автор: pisanici_com

Ако сляза надолу, до дъното
и насетне от там се оттласна,
ще те видя във своито потъване
и нагоре, когато пораствам…

Ако литна към синьото бъдеще
и от страх се завърна обратно,
ти си всякакъв, там и навсякъде
във пътуване, дето е бягство…

Ако просто остана разплакана
и не чувам, не виждам, а дишам,
ти ми внасяш в стаята лятото
и закуска от вяра и смисъл…