автор: alias70

Помогни ми да те забравя.
Да си бяло петно в паметта ми.
Да не чувствам, да не липсваш и да не мисля.
Помогни ми да те изтрия,
от книгата в която сам се подписа.
като страница излишна, без страх да те прелистя.

Помогни ми! Сама не се справям.
Нощем бяло петно от небето ми свети,
самота ме обгръща и към тебе ме връща.
Отварям книгата в спомени да се скрия,
а тичам изгубена в лабиринта
и искам теб да открия.

Жигоса сърцето, душата дамгоса
прокле ме!
Всяка врата да отварям.
Търсеща,
искаща,
ненаситна,
любопитна,
зад всяка една да поглеждам.
В огледалото
на стената
да се оглеждам
с надежда,
че си тук,
че все още те има.
Помогни ми..., да те забравя, да те изтрия
в ъгълчето на сърцето си
да те скрия!