автор: joy_angels

Нека ти разкажа
история, която започва от края,
история без ластик,
без никакво спасение
за принцесата и принца,
дето яли, пили
и се веселили три дни...

Защото принцесата
с граховото зърно
мечтаела не да се жени,
а да бъде малка русалка,
да слуша въздишките на корабите,
да ближе сладоледа на вълните,
да простира рибешките си костюми
върху въжета от водорасли
и да спасява заплетените в тях,
по погрешка,
морски кончета...

Не ми подарявай пръстен
тази вечер.
Запази шампанското и тромпетите
за някоя гръмотевична буря –
така няма да подплашиш лястовицата
дето мъти под стрехата ми;
не ме карай да живея
в захарни приказки,
защото утре ще се събудим –
аз - рошава, а ти – брадясал,
и нито ти ще си принц,
нито аз пък – принцеса.

Постой с мен. Тази вечер
морето ме вика:
щурци и борове в мене притихват
да чуя зова на кораба лунен,
топенето на сметаната по вълните
и песента на морските кончета,
които прескачат вселени
от водорасли...
И тези, дето очакват
принца и принцесата,
за да ядат, пият и се веселят три дни
ще трябва да си отидат.

Тази история - без ластик
и без никакво спасение -
започва от края:
аз съм просто малка русалка,
готова да замени
рибята си опашка
за един, само един твой поглед
с цвят на грахово зърно.