автор: kateive

Вижте ме, пред вас стоя аз гола,
душата си събличам като дреха.
Защо ми е? Да страда, да е болна?
Не мисля, по-добре без нея...

Опитах да обичам да съм силна,
да дам от себе си дори, което нямам.
Радвах се на капчиците обич милна,
и благодарна бях, и вярвах...

В безсмислено безсилие обвих се
и скрих се от света и от живота,
душата си съблякох и покрих се,
за да не страдам. И сега - не живея!