автор: kateive

Стоя на пясъка, обгърната в безсъние,
утрото ме гали с първите лъчи,
морето жадно е за моето докосване,
вълните канят ме с усмивка на очи...

Стоя самотна и вглеждам се в пространството,
умислена и призрачно сама,
и чакам слънцето да ми разкаже приказка,
която няма да забравя до смъртта!

Пясъкът прониква във нозете ми
и гали ме с прегръдка на жена,
покрива мислите и грижите безчувствено,
които искам да забравя на мига...