автор: fingolffin

В едно недоизказано четиристишие
един поет добавил малко водка
Сълза от себе си,сълза от утрото
и малко повод за отсрочка.

И поводът му станал вярата
да си измисли, че е вечен.
Да търси и да преразказва себе си
във стих, от делници облечен.

А делниците делнично си бързаха.
Не му оставиха секунда време.
Когато се изгуби във пространството
в стиха намери своето спасение.