автор: Ika

Недей да ми измисляш правила -
на петото, навярно ще избягам,
аз капка кръв съм в езерна вода
към бреговете ти ръце протягам.

Сега ме чуй, когато вечерта
разтяга смешно бледите ти устни
дори и влюбена, прозрачната Луна
съгласна е звездите си да пусне.

Не ме поглеждай с толкова омраза
душата ми е облак от коприна,
цветята плачат в счупената ваза
защото утре аз ще си замина.