автор: liulina

Днес петнадесети юни 2009 година преживях един невероятен куриоз с участието на дъщеря ми Виктория.
Всичко започна миналия понеделник, когато прекрасната ми дъщеря се разболя и отидохме на лекар. Нашата педиатърка доктор Груева ни изпрати на специалист „Уши, нос и гърло“ и аз реших да не ходя някъде далеч и се ориентирах към 26 поликлиника в Люлин. Попаднахме на доктор Куманова, която ни изписа капки за нос правени в държавната аптека с антибиотик в тях и още няколко лекаства през устата за алергичен ринит и за конюктивит.
Една седмица се лекувахме така по предписание. След, което в петък се засилихме на контролен преглед при същата тази доктор Куманова в 26 поликлиника в Люлин. Да ви кажа очаквах да сме добре и да си тръгнем на градина, видимо на детето нищо му нямаше освен зачервеното гърло, което така и не се излекува. Докторката обаче, каза, че имаме проблеми с третата сливица и, че от носоглътката и се стичат гнойни секрети. Изписа ни „Аугментин“ и „Коларгол“ и ми написа талон за комисия 14 в 12 поликлиника в Люлин. Каза, че трябва да отидем при доктор Лазаров, който бил председател на детската педиатрична комисия и специалист „Уши, нос и гърло“ за продължение на болничния и ни каза непременно да отидем сутринта към 11 : 30 часа. След, което видимо се изнерви при опитите си да напише „Амбулаторен лист“ на нововъведената им програма, която непрекъснто даваше някаква грешка и даже се наложи да рестартират един стар компютър чиято марка не видях, но определено не изглеждаше първа младост. И такаааа ...
Ето го този понеделнишки бодил.
Към 11 : 00 часа с детето слезнахме на пазара да си вземем тролей номер 7 до 12 поликлиника и естествено си продупчих билет. Стигнахме 11 : 25 на регистратурата от където ми обясниха, че всъщност доктор Лазаров е следобяд. Аз се поядосах на доктор Куманова за дезориентацията, но все пак вдигнах рамене и заведох детето да хапне пилешка супа за обяд в едно близко денонощно заведение. Поиграхме си на една площадка наблизо в района и по препоръките на жената от регистратурата към 14 00 се качихме пред 14 кабинет да чакаме доктор Лазаров. На вратата имаше табела, че ще закъснее и ще дойде към 14 30, а всъщност се появи 15 30 часа. Ние с Вики, която е на три години и половина стойчески си изчакахме реда и към 16 : 00 часа благополучно влезнахме при доктор Лазаров. Обясних му за какво иде реч и той се изрази по следният начин „Тази овца доктор Куманова пак не е разбрала нещо“.После едва ли не ми се сопна, че аз още щом се е появил е трябвало да му кажа за какво чакам и ми каза, че такава комисия има в трета градска болница. Ядосах се, бяхме изпуснали и часа за пиена на антибиотика. Добре, че знаех къде се намира трета градска болница. Веднага се засилих с трамвай номер осем и слезнах след тунела на Люлин.
Рекох си ето сега вече ще идем на комисия и ще ми дадът болничен, който не аз бях поискала, защото ако ме питате за себе си не бих взела болничен при тази система в България. Стигнах на регистратурата на трета градска болница, а там една жена на около петдесет години с къса пострижка ми обясни малко грубо, че председателката на Детската педиатрична комисия била отпуска от две седмици и може би нямало да я има още две седмици и нямало, кой да ми даде продължение на болничния и, че не знаела къде другаде има такава комисия, която да може да ми даде болничен. Казах и, че според мен трябва да се предвиди един човек, който да я замества, а тя вдигна рамене и каза, че така било по закон. Обадих се на приятеля ми, защото се видях в чудо и потрес. Обясних му ситуацията и, че влача детето цял ден по жегите вместо да стой в къщи да се лекува и дори си поплаках малко. Кой ще ми плати обезщетеие за изразходваните нерви и за похарчените средства за градски транспорт и за това, че болното ми дете на няма и четири години цял ден се пече и пътува в градският транспорт, който не му понася, защото при пътуване я боли коремчето.А? Наближаваше 17: 30. чудех се известно време какво да правя и се засилих към моя личен лекар да го попитам за съвет. Той ме ориентира към една клиника „Медива“ съвсем близо до нас в, която се оказа, че има детска педиатрична комисия и дори ми записаха час за седем без петнадесет вечерта. Тъкмо се успокойх и хоп ново двайсет ... Докторката председателка на комисията там ми каза, че прословутата доктор Куманова ми е написала някаква си комисия номер 14 и това не е тяхната комисия и няма право да ми издаде тя продължение на болничня и така ...
Сега вината ще си е моя, заради грешката на една докторка „Уши, нос и гърло“ ...
Честно казано по едно време ми се стори, че тази „Детска педиатрична комисия“ е някакъв изчезващ вид животно защитено от закона, което крият от хора като нас и, че някакви доктори се опитват да ме нахъсат да преследвам комисията докато не получа жълта книжка за най- добър идиот ... та те така.
Потресена съм, а вие?