автор: miloto_angel4e

Беше цял живот ти до мен,приказки без брой разказваше ми вечер,когато ме беше страх...
Игри весели играехме и дори уроците учеше с мен...
Постепенно живота суров ме отдели,болестите ме нападаха,смъртта ме дърпаше,
а когато се върнах,просто забравих за теб...
Ти така ми се радваше,но аз не се усетих как времето минава и те отнема от нас с лекота...
Вчера беше в другата стая,беше сред нас,чувах те,виждах те,радвах ти се,ОБИЧАХ ТЕ...
Но тя те отне,тя не разбра колко много си ми нужен и колко много работи имах да ти кажа.
"Ела моето момиче,как си днес?" никого повече няма да мога да чуя тези думи,никога повече няма да
мога да чуя гласът ти,никога повече няма да чуя смехът ти..
Беше тук,беше до мен,но аз не го оцених...сега единственото нещо което мога да направя за теб е да
паля по една свещичка в пръстта от гроба ти и да казвам на снимката ти колко много те обичам и
колко много ми липсваш...ОБИЧАМ ТЕ!