автор: fingolffin

Изгубих и бохемските си нощи
и вярата в това което правя.
Повярвах в случката случайна
довела ме до тази гара.

Чакалнята отдавна празна.
От тук се тръгва без билети.
В тревясалите коловози само
зелен семафор тъжно свети.

Посоката изгубена отдавана
навярно чака пак да я намеря.
Ще тръгвам някъде ме чакат
едно дете и топлата вечеря.