автор: CkumHuk

Не е ли прекрасно,че затъпявам? Че се радвам от все по-малко и по-малко. Че се ядосвам от все по-малко и по-малко. А как искам да заспя...

Колко е часът? Отатък звъни часовникът. Но те спят. Не го чуват. А вече поне пет минути монотонният звук се забива в главата ми. Пия. Нека си звъни - ако не се събудят, значи имат нужда от почивка. Е,май се събуждат все пак. Поне го спряха. Пуша. Станаха. След малко ще си кажем "Добро утро" и това ще е диалогът ни за деня, а ко зависеше от тях (нея?) - и за седмицата. Може би е правилно така. Толкова са погълнати един от друг,че нищо наоколо не ги интересува. Този доброволен затвор... Защо всеки го иска? Слушам "Doors". Не, не искам в затвора, въпреки че знам - неизбежно е, когато и ако тя се появи. Станаха по-шумни. Ще дойдат след малко и за малко. Изглеждат щастливи. Според мен - не както в началото. Нормално е , предполагам. Или завиждам?-може...
Ако се загубя, ще се намеря ли?
Загубих се
Не ми се спи. Уморен съм. На масата пред мен - часовник, пепелник с фасове, празна бутилка водка, крем за ръце, две-три употребявани салфетки, обелка от банан, лъжица, тефтер, цигари, философски речници, карти, шах, речник на религиите, българска митология, "Дюн 2", Шопенхауер,"Нещо се случи", кибрит, ножче, порносписание, стар вестник, играчка от шоколадово яйце, книги на английски... Страхът не от това, което ще видя, а от това, което ще си спомням. Страх от това, което ще остане в съзнанието ми, страх от спомена. Ще боли споменът за един угасващ живот. Всички отиваме натам. Независимо как сме живели, коолцина са щастливците, починали без болка и замъглено от старостта съзнание-спокойни, ведри, усмихнати, без угризения на съвестта? Проблемът е в последните няколко часа, дни, месеци или години-времето когато се появява самотата. Когато чувството за вина скъса тежките вериги и излезе от най-затънтените кътчета на съзнанието: неопитомено, бясно, диво...
Оттатък се чува само тихо похъркване. Слушам музика. Пуша. Пих. Пиша. Защо ли?-На себе си за себе си?
Най-лесно е да се умре