автор: sabin

За тихи стъпки,по алеи утринни,
и плахи погледи,зад тайнствена завеса.
Коси, разпръснати, и сочни устни,
и розов плик,с печат от бисерна сълза.

Защо ли в мислите ми тези образи,
витаят като пеперуди в пролетна градина...
Отминало е времето,къде са хората...
Виж,те са тук,но кой тъй грозно ги гримира...