Той люби я, тъй както в лùна
лозар размачква зряло грозде.
Зърната ù като къпини
вълнуват мъжките му ноздри.
Докосва всяка скрита точка
на тялото ù с дива ласка.
Събужда порива ù сочен…
И дръпва тънката препаска.
Избухват в мрака орхидеи,
цъфтят в сърцето му със тласък.
В копривката щурчето пее,
прелита сова с тайнствен крясък.
Но той не чува… Бързостъпна
звучи тържествената кòда…
И двамата любовно тръпнат –
далеч-далеч ... от епилога…