Пастелният регистър на червеното
от тъмни вени капе. И размята
най-октомврийското ми настроение
един нахален и внезапен вятър.
И тухлен, керемиден и отчаян -
градът е капка кръв в далечината.
Процесия червени кардинали -
редят се пътни лампи над главата ми.
Виновен, винен пламък - идва залезът,
зад облаци от жар и жажда светнал.
Ръка ръката няма да погали
с изтънчен жест - отчаян и последен.
Градът е храм от бясно дребнотемие -
молитвите да приюти не може.
Под клепките ми - златно и червено,
карминово, ранено, невъзможно.