автор: prizracheto

Станах рязка!
Чрез годините и времето!
Уморена, сякаш от живота!
Слагам точка, без да
почвам изречението!
Без да мисля, за това,
което ще се случи!
Упорита станах,
и ината ми се вкопчи,
в кожата,
в следите
и вселената!
Сякаш всичко е измама!
Изпепели го сумата,
и думите, и бремето!
Бремето,
което още нося!
Това, че тебе съм предала!
Че съществото ми не може
повече!
Че няма да понеса, поредната
измама!
Не съм икона!
Няма и да бъда!
Не съм и мъченицата,
със снежно бяла кожа!
Единственото е,
че те обичам!
И да обикна друг,
нивга няма да мога!
Единственото е,
че все ми липсваш!
И липсата ти,
все ме натъжава!
Единственото е,
че когато си отиваш,
аз искам с тебе да остана!